Mountains, seas, rivers, deserts, country, World

Goverla 2061 m, Verkhovina, Ukraine, july 2021

World7
World7

До Говерла- 2067 м, Верхивина, Украйна

Украйна не е мечтаната планинска дестинация. Равнинна държава по своята същност, не е и първото което си представят любителите планинари.
В България е малко позната като такава дестинация и няма как да е по друг начин. Дори търсенията на български език за „планинарстно в Украйна“ или
„изкачване на най-високия връх в Украйна“ това са крайно малко и недостатъчни.

Най-високия й връх е само 2061 м н. в., и по стандартите дори и за България си е един по-голям затревен хълм, без
някакви технически особености. Изцяло семейна дестинация, до която може да се достигне сравнително лесно (откъм Украйна, разбира се).

Решението за планинския тур в Украйна, беше да е в края на юли, когато й потеглих с личен автомобил към Западните Карпати в Украйна.

Пътешествието започна от Бургас и включваше преминаването на Румъния (от юг на север) и Украйна като крайна точка. Превоза с лек автомобил ми се
стори най-удачен, поради чисто логистични причини. Най-близките летища в Сучеава, Румъния и Лвов, Украйна изискваха удължаванена разтоянията, а като цяло не исках
да е повече от 4-5 дни.

Разстоянието от началната точка в Бургас до град Верховина в Украйна е точно 1008 км. Не исках да насилвам късмета си, затова
реших, че с почивките трябва да премина през Румъния за 2 дни. Почивки направих в Слобозия (село Амара) и Роман за общо 2 дни изминавайки
по около 370 км на ден.

Влизането в Румъния стана бързо, макар и да беше петък следобед, но след това тежкия трафик си каза думата и се забавих с около
час и половина от планирането ми притигане в Амара. Винетка, Дигитален Ковид паспорт или PCR на границата в Румъния не са ми искали.
На следващия ден, поех към град Роман, преминавайки през градовете Бъзиу,Ръмнику Сърат,Аджуд, Фокшани и Бъкау. След 6-7 часа шофиране
бях там.

За отбелязване е, че шофирането в Румъния е една идея по-бързо, натоварено и изнервено от това в България. Пътищата до самата граница с Украйна са в много добро
състояние, макар и със странна наземна маркировка. На места
4-ри лентовия път е толкова тесен, че половината кола застъпва другата лента. Разделителна мантинела, няма, което прави
изпреварванията, нещо като руска рулетка, с голяма веротност за челен удар.

Движението вътре в градовете е същото като това по пътищата- натоварено. След краткия престой в Роман, продължих към Украйна
като крайната точка през този ден беше вече град Верховина, до самия пункт за изкачване на най-високия украйнски връх.
Преминах през градовете Фълтичани, Сучеава и Сират.

Границата между Румъния и Украйна преминах бързо и спокойно. На влизане с автомобил в Украйна, първо те посреща войник,
които проверява международния паспорт, медицинската застраховка и ковид-сертификата.След това дава малка бележка, с номера на
автомобила и марката. С тази бележка и останалите документи се минава последователно гранична и митническа проверка като на последната
трябва да сложат червен печет в бележката от първия войник, иначе не пускат.

Разбрах го от първа ръка, защото веднага след
граничната проверка, пропуснах митническата и направо за запътих за изхода. Там вежливо ми казаха веднага да се върна и да
мина всичко по реда си иначе няма влизане в Украйна, както и излизане, май. За голямо учудване на останалите автомобили, дадох
назад и директно застанах пред митническия контрол. Служителката ме изгледа странно, но дружелюбно, провери ме и вече с червения
печат, пак на проверка при втория войник и чак тогава ми разрешиха да вляза в Украйна.

От гугъл мапс, бях останал с впечатлението, че пътищата с Украйна са в крайно лошо състояние, дори и за ниските стандарти в
България. Останах много приятно изненадан, от факта, че ме посрещна чисто нов път, асфалтиран и перфектно маркиран. Междуселските пътища, са си в окаяно състояние,
но не и по-различно от това, което сте виждали в БГ.

В Украйна от границата до Верховина, следвах път, който преминава през градовете-Тереблече, Йорданещи,Сторижинец,Комаривци,
Нова Жадова,Берегомет,Вижниця. GPS не съм ползвал. С едно малко изключение, където се заблудих и шофирах около 3 км в грешната
посока, бързо се коригирах и тръгнах пак за Верховина. Добрата изненада беше евтиното гориво (за мен бензин и газ) и нещо
което в България не съм виждал- бензин А-92, което беше безбожно евтино. Пътищата бяха асфалтирани и както отбелязах нищо
общо с гугъл мапс.

След Берегомет, вече се навлиза в Карпатската част на Украйна и красотата на природата започва да си казва думата.Пътуването
продължи още около 1 ч. (от Вижниця), и завърши с хотела/мотела във Верховина. Самия хотел представляваше приятна изцяло дървена постойка. Запазих го
от една голяма платформа за хотелски настанявания срещу крупната сума от 25 лв. за две вечери.

На следвация ден се отправих към изходния пункт за изкачването на връх Говерла- Заросляк.Тръгнах от Верховина около 5:00 ч. сутринта
и след 30 мин. бях там. От главния път за Татарив има малка отбивка която води до това селище, с основно кръчми и хотели.
Там пътя наистина става много лош и движението е с 10-15 км в час. Дупките да дълбоки и с остри ръбове, което при дъжд ги
прави изпитание за нервите.

В Природния карпатски парк, точно пред бариерата, оставих колата на малкия паркинг и тръгнах нагоре пеша. Тук трябва да се спомене, че може да се изминат останалите
6-7 км и с автомобил до Заросляк като се премине самата бариера без проблем по широк макадамов път. Избрах да вървя, защото предните 2 дни
бях изцяло обездвижен в колата на път за Украйна. Макадамовия път следва изцяло река Прут и няма никаква опасност от изгубване. След 1-2 часа
спокойно ходене без никакво напрежение стигнах до Заросляк. Тъкмо поставяха сувенирите и правеха кафе и чай. Там за хората, които не са се
снабдили с вода и храна се предлага огромно изобилие.

Оттук започва и пътеката до почти самия връх. Точно такава си е- една пътека. Денивелацията започва да се увеличава, но нищо страшно.
Първо се ходи сред гора и е приятно прохладно. В деня на моето изкачване валеше дъжд. Следва се бяло-зелена и бяло-синя маркировка.
Има и много жълти обозначителни табели.

Като цяло не видях много полза от тях, защото пътеката е добре „изсечена“. Следва се реката, покрай която могат да се видят и много палатки на туристи.
После прави лек завой и пак се следва пътеката.

Макар, че беше делничен ден, имаше много хора тръгнали за към върха. Повечето бяха семейства по дънки, тениски и „градски“ обувки. Имаше и няколко
двойки с бебета на ръце, не по-големи от 4-5 месеца. Едната двойка с бебе на ръце със сигурност изкачи върха, защото после ги видях пак горе, при това
не много време след като аз се качих.

След около 1 час вървене се минава през 200 м. клек и се излиза към директния подстъп към върха. Денивелацията се увеличава, както и почивките за
повечето туристи, което задръства пътеката и изпреварванията зачествят. Следва достигането на малък връх с постамент с украйнското знаме.

От там вече се вижда и самата Говерла. Пътя до горе е около 30-40 мин, в зависимост от начина на ходене. На върха дори се виждат хора като
малки точици. След малко по-стръмно изкачване вече съм на върха. По мое виждане горе имаше между 200 и 300 души, макар и да беше 10:30 ч.
сутринта. На самия връх има голяма статуя в чест на Независимостта на Украйна. Кратко време и за почивка и снимки. Това което най-много
ми направи впечтление на самия връх (освен красивата гледка) бяха две момчета (на две сергии), които продаваха чай, кафе и медали за успешно изкачилите
върха. Взех си от единия, плодов чай, а от другия кафе. За медал малко не досрамя. От самия връх се разкрива красива гледка за почни безкрайно зелена гора
докъдето поглед стигне. Облаците се разнесоха и дъжд повече не заваля.
След около 40 минути поех по обратния път надолу.

World7
Без категория

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *